Karlovy Vary Karlsbad Carlsbad Карлови вари

Градът на водата с изпепеляващ ефект. "Водата" тук изригва от гейзери или блика от по-кротки извори, но независимо от източника корозира всичко по пътя си. Ако материалът не подлежи на корозия, той бива покрит с наслагвания от сяра, мед, желязо и др. вещества и комплексни киселинни съединения (не съм сигурен че това словосъчетание има някакъв химически смисъл). Тази "вода" е впрегната в служба на човека. Предполагам, че лекува всичко, което те боли, а за другите ти болести градът предлага карловарска бехеровка. Последната е доста горчива, сладка и силно алкохолна и докато лекува специфични заболявания предизвиква истинска нирвана. Страничният ефект е изключително драматичен махмурлук. Ето какъв град е изникнал заради тези различни видове течности:

Praga: Commedia dell'Arte

Използвам италиански език за заглавието, защото в тази част искам да представя Прага на архитектурните прелести, а те, макар и тясно свързани с влиянието на Австрия и Германия, са предимно дело на италиански архитекти. Едва ли има друга столица в Европа с така концентрирани на едно място архитектурни бижута от всякакви стилове и епохи. Ето малка представителна извадка:

PRAG: DAS SCHWARZ THEATER

Започвам описанието на Прага, така, както я видях през 2008 г., с нейните мрачни гледки. Използвам немски език, за да отбележа това, че чехите до края на ІІ световна война са имали за втори официален език немския, Франц Кафка е писал на него и не се е казвал Франтишек Кафка. Но след края на войната чехите са избили като кучета близо 20 000 германски жени и деца, просто защото са германци, като за целта са използвали концентрационните лагери, току що изпразнени от техните еврейски обитатели. За повечето българи на наша възраст Прага е символ на нежната революция и на националния срам, че български войски са участвали във възстановяването на "правилния" политически режим в Чехословакия. Според мен българите трябва да знаят и това, че чехите са правили както нежни, така и фашистки революции в страната си. Като изключим това, черна Прага е изключително красива. Леко тревожи амбицията на местните власти да изсветлят почернелите от времето статуи на светците на Карловия мост - така ще се слеят с фона и ще загубят автентичния си черен блясък.

Impermanence

Има малко на брой изпълнители, които остават верни на това, коeто смятат, че е тяхна сила и не се поддават на временни моди. Сред тези стожери, като величествена планина, се издига Мередит Мънк. Непоклатима и непреклонна. И си тананика. Новият и албум носи името Непостоянство, като контрапункт на нейното постоянство.

Impermanence

अनित्य anitya (санскрит)

無常 wúcháng; (китайски)

無常 mujō; (японски)

อนิจจัง anitchang (тайландски)

Impermanence is one of the essential doctrines or Three marks of existence in Buddhism. The term expresses the Buddhist notion that every conditioned existence, without exception, is inconstant and in flux, even gods. According to the impermanence doctrine, human life embodies this flux in the aging process, the cycle of birth and rebirth (samsara), and in any experience of loss. The doctrine further asserts that because things are impermanent, attachment to them is futile, and leads to suffering (dukkha). Under the impermanence doctrine, all compounded and constructed things and states are impermanent. Buddhists hold that the only true end of impermanence is nirvana, the reality that knows no change, decay or death. Impermanence is intimately associated with the doctrine of anatta, according to which things have no fixed nature, essence, or self.

Турнето на Лиза Джерард

Тези дни минаха в трескава подготовка за турнето на Лиза Джерард. В сайта на Лиза, в рубриката "UPCOMING concerts", попаднахме на датите и градовете, в които ще има концерти. Аз, Светла, Дани и Зорница решихме, че това не е за пропускане. В крайна сметка избрахме Концертна зала "Кралица Елизабет" в Антверпен, където ще сте насладим на творчеството на Лиза. Датата, която ще помним за цял живот, е:

13 ноември 2008 г.

Късметът е на наша страна - точно в този период Уизеър имат супер промоция на билети до Брюксел - 100 лева в двете посоки с всички такси. Оставаше само да си купим билетите за самия концерт и след това да резервираме билетите за полета до Брюксел. И тук настъпи драмата. В сайта на Концертна зала "Кралица Елизабет" на датата и в часа, когато трябва да е концерта на Лиза, е поместена информация, че ще има изпълнение на мъжки хор от гр. Тимишоара, Румъния. Вярата ми в прецизността и добрите организационни умения на северните народи бе сериозно разклатена, но все пак допуснах, че засиленото френско влияние в Белгия може да е причина за такива изцепки. Макар че Антверпен е в холандскоезичната част на Белгия... Мистерия! Тутакси изпратихме мейл в който питаме какво става и защо има такова разминаване ?!? Ето текста на писмото:

From: Dimitrova Daniela

Sent: Wednesday, September 03, 2008 2:56 PM

To: TeleTicketServiceSubject: request

Hello,

I would like to get information about a concert of Lisa Gerard announced in her web site to be held at Elisabethzaal on November 13, 2008. But I can't see this concert in your concert list.Pls. see the link http://www.lisagerrard.com/

Could you please give me details about this and how to get tickets.

Thank you very much in advance

best regards

Daniela Dimitrova

Скоростно последва отговор:

Hello,
Sorry but it was in 2007…
Met vriendelijke groet,
Bien à Vous, Best regards,

Hea Antonissen

Tele Ticket Service nv

Накратко, четиримата се бяхме подготвили не просто за полет до Белгия, а за цяло пътешествие назад във времето, за да видим Лиза на живо!

The Glowing Souls (Glosoli)

В Исландия пейзажът е извънземен, там има деца със сияещи души и невероятни способности. Помествам клипа на Sigur Ros, който разказва цялата история (кликни на заглавието The Glowing Souls (Glosoli)).

Въпроси и коментари

Случи се така, че толкова много се подразних от мръсотията пред блока, че слязох долу и започнах да събирам. Няма да изпадам в подробности какво. Няма да коментирам и количествата. Няма да коментирам безразличието на седящите на пейките пред блока майки с деца, нито празните им погледи. Същите тези седяха заринати в обелки от семки, употребявани памперси и смърдящи фасове, което обяснява доколко душите им са пълни и с какво...
Изобщо даже не ми се и пише на тази тема, но имам няколко въпроса, придружени от кратки коментари в скоби. Искам да ги изхвърля от съзнанието си.
Какво се случи с хората в нашата държава?
(Снощи по новините имаше репортаж за баба, която имала 50 стотинки в портмонето си. Същата баба намерила на улицата портфейл, пълен с пари. Отишла в полицията и го предала. По този начин бабата стана известна с изречението "Което не е мое - не е мое!". Колко ли човека биха застанали зад това изречение...Колко ли неща в нашата държава могат да се купят за 50 стотинки - Кремиковци, Марица Изток, София Ленд...)
Какви ще станат децата, които се възпитават от майки, отворили бълващите си боклук усти?
(Има вероятност да станат полицаи, политици, кметове - всяко дете има различна мечта...)
Нали има свобода на мнението? Защо обаче тази свобода липсва? Дали защото няма конкретно мнение...
В какъв срок ще си стегнем куфарите и ще отидем да живеем на друго място, където като си погледнем през прозореца ще виждаме тревата? (Не ни липсват нито акъл, нито образование...Просто досега разчитахме на инатливите си стремежи да работим за една кауза пердута...)

Рожден ден на Ваня в село Баня

Бяхме на рожден ден на Ваня в с. Баня :)

Това е Ваня с нашия подарък -

пухкаво оранжево одеалце :)

Като снимах тези кадри с Динко, му казах, че ще направя специално заради него нова рубрика "Wellness and Spa", а той гордо заяви от средата на басейна:
"По-скоро " Whaleness and Spa" ":))

А от тези снимки се вижда колко сме доволни от пребиваването си в с.Баня и
най-вече колко хубаво си изкарахме на рождения ден на Ваня!

Handmade in England

Как изглеждат седемте смъртни гряха - завист, лакомия, алчност, желание, гордост, мързел, гняв - когато са под формата на чаши? Отговорът, съвсем без да ме учудва, идва от Англия :) http://www.kacperhamilton.com/Kacper_Hamilton/Deadly_Glasses.html

сапунени мехури

Ех, колко е хубаво да си правиш сапунени мехури :)

Забавен дизайн

Днес имах малко време да "пообиколя" из дизайнерските сайтове за нещо интересно. Веднага си намерих :)

Това е фигура от кухненски прибори. И още интересни неща тук: http://www.designboom.com/weblog/index.php











Много интересна и оригинална гарафа и още много интересни и оригинални неща тук: http://www.yankodesign.com/






Лампа от надути с въздух гумени ръкавици - защо не :) и още много интересни неща тук: http://mocoloco.com/

Балчик на 19 юли 2008

Същият прозорец, от който се чуваше преди няколко години така смешното за нас изречение "Дю ля минаре" сега е част от новия ресторант "Гостната на кралицата". Много хубав ресторант, където собственичката ви очаква с филе от калкан и нова реколта хубаво червено вино от регион Търговище.

Цъфнала мимоза - символът на Балчик по това време на годината.






Розите, които те приканват да ги помиришеш и веднага започва да ти звучи Astrud Gilberto: "La la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came along
La la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came along ..."
Oпределено песен, която звучи около нас в Балчик и всичко е слънце и рози и животът ни е карнавал от песни!

Другото море - от цветовете в градините...






Бризът, който можеш да си спомниш по всяко време, само като погледнеш снимките...



Смокините, които надничат в стаите на кралицата...






Плетените чадъри...




Незабравимата гледка от терасите...








Кактусите бяха в истински разцвет...




Хладните местенца под клоните на вековните дървета...

За първи път влязохме като посетители, а не като почиващи и през цялото време се чувствахме хем много щастливи че си виждаме всичко, което ни е толкова близко, хем много нещастни, че сме там за толкова малко време...Все едно след дълго отсъствие да се върнеш у дома - всичко ти е мило и познато, но чувстваш с кървящо сърце, че нищо вече не е така, както е било.

Въпреки всичко красотата я има там навсякъде. Духът го има навсякъде. Няма такова друго място...

Дано да успеем другата година да отидем за по-дълго време...

Mzeperix

Днес работният ден започна не с друго, а с обаждане от баба Пепи, която изпаднала в паника от "модернизмите" в нашия дом, не можеше да разбере как се вдигат външните щори! Наложи се подробно обяснение по телефона, което свърши със зов за помощ към съседите, които да помогнат в създалата се трудна ситуация.

Последва разговор между мен и Пламен какво ли ще се случи, ако живот и здраве ние доживеем до пенсия и на какви ли "модернизми" ще сме свидетели...След което се сетихме за филмчето "Семейство Мейзга" и за Mzeperix. Решихме, че в далечно бъдеще аз ще давам по традиция объркващи команди и вместо роботът да включи фурната, ще започне например да боядисва :))) Така, или иначе, много се вдъхновихме от спомените по семейство Мейзга и си сложихме и двамата подходящи снимки в Skype! Поздравяваме сърдечно всички почитатели на това вечно филмче!

Ой, бомба...

Взех тази снимка от сайта на в-к "Капитал". Честно казано не знам кой е успял толкова бързо да запамети това безумно начало на иначе спокойната юлска утрин на 03.07.2008 г. ( явно от стрес тук бях написала "юнска утрин на 03.07.2007 г.", но Милен ме поправи, с което влезе успешно в списъка на цитираните имена в блога ;) ....)
Говорихме си след това с Пламен, че по-добре май да не пишем какво сме преживяли, най-малкото за да не си го припомняме всеки път като влизаме за нещо тук...Това обяснява и факта, че едва днес пиша за това. Но все пак според мен трябва да се знае, че и такова нещо ни се е случило. И все пак (пак според мен) трябва човек да казва какво не може да понася в тази държава, независимо, че на никой не му пука и независимо, че въпреки това дали си казваме или не, пак оставаме тук и продължаваме да се надяваме и да работим, за да се променят нещата. Е, аз такива неща не мога да ги понеса! И не искам да се съгласявам да живея в такава държава! И не искам да се съгласявам, че някой по най-мижитурския начин стои над теб и съдбата ти е кукла на конци в ръцете му. А тя съдбата винаги е като кукла на конци. Може би кукла с името Фортуна. Но някак си както всичко останало в България, името на куклата по тези географски ширини е друго - на пръв поглед съвсем малко променено, но носещо съвсем друг смисъл и обясняващо всекидневните изненади, които ни съпътстват. Бългаската кукла на съдбата може би се казва Фъртуна. А това обяснява много неща от нашето ежедневие...

i am tired of my mind

Хе-хе, голям смях...

Наистина е много трудно понякога да си сдържиш нервичките, докато си на работа...За всички, които са имали такива моменти е този поздрав :)))

Ние обичаме бар ГАБА

Няма друг бар, където да се чувстваме у дома.
Това е мястото :)
Тръгваш по бул. "Васил Левски" и като стигнеш ул. "6-ти септември" завиваш надясно, после първата врата в ляво след хотела и по едни стълбички надолу.

Тринидад

Днес разбрах, че в нашия блог липсва песента "Тринидад" на Леа Иванова и веднага поправям този пропуск.

Баща и син

Това е една много хубава снимка, която няма начин да не публикувам :)