Същият прозорец, от който се чуваше преди няколко години така смешното за нас изречение "Дю ля минаре" сега е част от новия ресторант "Гостната на кралицата". Много хубав ресторант, където собственичката ви очаква с филе от калкан и нова реколта хубаво червено вино от регион Търговище.
Цъфнала мимоза - символът на Балчик по това време на годината.
Розите, които те приканват да ги помиришеш и веднага започва да ти звучи Astrud Gilberto: "La la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came alongLa la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came along ..."
Oпределено песен, която звучи около нас в Балчик и всичко е слънце и рози и животът ни е карнавал от песни!
Другото море
- от цветовете в градините...
Бризът, който можеш да си спомниш по всяко време, само като погледнеш снимките... 
Смокините, които надничат в стаите на кралицата...
Плетените чадъри...
Незабравимата гледка от терасите...
Кактусите бяха в истински разцвет...
Хладните местенца под клоните на вековните дървета...
За първи път влязохме като посетители, а не като почиващи и през цялото време се чувствахме хем много щастливи че си виждаме всичко, което ни е толкова близко, хем много нещастни, че сме там за толкова малко време...Все едно след дълго отсъствие да се върнеш у дома - всичко ти е мило и познато, но чувстваш с кървящо сърце, че нищо вече не е така, както е било. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар