Случи се така, че толкова много се подразних от мръсотията пред блока, че слязох долу и започнах да събирам. Няма да изпадам в подробности какво. Няма да коментирам и количествата. Няма да коментирам безразличието на седящите на пейките пред блока майки с деца, нито празните им погледи. Същите тези седяха заринати в обелки от семки, употребявани памперси и смърдящи фасове, което обяснява доколко душите им са пълни и с какво...
Изобщо даже не ми се и пише на тази тема, но имам няколко въпроса, придружени от кратки коментари в скоби. Искам да ги изхвърля от съзнанието си.
Какво се случи с хората в нашата държава?
(Снощи по новините имаше репортаж за баба, която имала 50 стотинки в портмонето си. Същата баба намерила на улицата портфейл, пълен с пари. Отишла в полицията и го предала. По този начин бабата стана известна с изречението "Което не е мое - не е мое!". Колко ли човека биха застанали зад това изречение...Колко ли неща в нашата държава могат да се купят за 50 стотинки - Кремиковци, Марица Изток, София Ленд...)
Какви ще станат децата, които се възпитават от майки, отворили бълващите си боклук усти?
(Има вероятност да станат полицаи, политици, кметове - всяко дете има различна мечта...)
Нали има свобода на мнението? Защо обаче тази свобода липсва? Дали защото няма конкретно мнение...
В какъв срок ще си стегнем куфарите и ще отидем да живеем на друго място, където като си погледнем през прозореца ще виждаме тревата? (Не ни липсват нито акъл, нито образование...Просто досега разчитахме на инатливите си стремежи да работим за една кауза пердута...)
Изобщо даже не ми се и пише на тази тема, но имам няколко въпроса, придружени от кратки коментари в скоби. Искам да ги изхвърля от съзнанието си.
Какво се случи с хората в нашата държава?
(Снощи по новините имаше репортаж за баба, която имала 50 стотинки в портмонето си. Същата баба намерила на улицата портфейл, пълен с пари. Отишла в полицията и го предала. По този начин бабата стана известна с изречението "Което не е мое - не е мое!". Колко ли човека биха застанали зад това изречение...Колко ли неща в нашата държава могат да се купят за 50 стотинки - Кремиковци, Марица Изток, София Ленд...)
Какви ще станат децата, които се възпитават от майки, отворили бълващите си боклук усти?
(Има вероятност да станат полицаи, политици, кметове - всяко дете има различна мечта...)
Нали има свобода на мнението? Защо обаче тази свобода липсва? Дали защото няма конкретно мнение...
В какъв срок ще си стегнем куфарите и ще отидем да живеем на друго място, където като си погледнем през прозореца ще виждаме тревата? (Не ни липсват нито акъл, нито образование...Просто досега разчитахме на инатливите си стремежи да работим за една кауза пердута...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар