Взех тази снимка от сайта на в-к "Капитал". Честно казано не знам кой е успял толкова бързо да запамети това безумно начало на иначе спокойната юлска утрин на 03.07.2008 г. ( явно от стрес тук бях написала "юнска утрин на 03.07.2007 г.", но Милен ме поправи, с което влезе успешно в списъка на цитираните имена в блога ;) ....)
Говорихме си след това с Пламен, че по-добре май да не пишем какво сме преживяли, най-малкото за да не си го припомняме всеки път като влизаме за нещо тук...Това обяснява и факта, че едва днес пиша за това. Но все пак според мен трябва да се знае, че и такова нещо ни се е случило. И все пак (пак според мен) трябва човек да казва какво не може да понася в тази държава, независимо, че на никой не му пука и независимо, че въпреки това дали си казваме или не, пак оставаме тук и продължаваме да се надяваме и да работим, за да се променят нещата. Е, аз такива неща не мога да ги понеса! И не искам да се съгласявам да живея в такава държава! И не искам да се съгласявам, че някой по най-мижитурския начин стои над теб и съдбата ти е кукла на конци в ръцете му. А тя съдбата винаги е като кукла на конци. Може би кукла с името Фортуна. Но някак си както всичко останало в България, името на куклата по тези географски ширини е друго - на пръв поглед съвсем малко променено, но носещо съвсем друг смисъл и обясняващо всекидневните изненади, които ни съпътстват. Бългаската кукла на съдбата може би се казва Фъртуна. А това обяснява много неща от нашето ежедневие...
Говорихме си след това с Пламен, че по-добре май да не пишем какво сме преживяли, най-малкото за да не си го припомняме всеки път като влизаме за нещо тук...Това обяснява и факта, че едва днес пиша за това. Но все пак според мен трябва да се знае, че и такова нещо ни се е случило. И все пак (пак според мен) трябва човек да казва какво не може да понася в тази държава, независимо, че на никой не му пука и независимо, че въпреки това дали си казваме или не, пак оставаме тук и продължаваме да се надяваме и да работим, за да се променят нещата. Е, аз такива неща не мога да ги понеса! И не искам да се съгласявам да живея в такава държава! И не искам да се съгласявам, че някой по най-мижитурския начин стои над теб и съдбата ти е кукла на конци в ръцете му. А тя съдбата винаги е като кукла на конци. Може би кукла с името Фортуна. Но някак си както всичко останало в България, името на куклата по тези географски ширини е друго - на пръв поглед съвсем малко променено, но носещо съвсем друг смисъл и обясняващо всекидневните изненади, които ни съпътстват. Бългаската кукла на съдбата може би се казва Фъртуна. А това обяснява много неща от нашето ежедневие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар