Показват се публикациите с етикет По света и у нас. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет По света и у нас. Показване на всички публикации

петък, 5 септември 2008 г.

Чешките приключения на Коко

Първо, Коко беше възхитен от пражкия градски транспорт. В Прага вече има нови трамвайни мотриси, движат се с висока скорост и с точност до части от секундата като старите, но са с футуристичен дизайн и самолетен интериор. Произведени са от Шкода, както обича да уточнява Коко. Пражкото метро е дълбоко и предлага изключително дълги пътешествия с ескалатори, допълнително Коко ежедневно джиткаше нагоре-надолу с въженото влакче Ланова драха:


















Второ, за Коко Прага е градът с индонезийска и африканска джунгли, дом на дружелюбни жирафи, сурокати, шимпанзета, горили и гибони. Зоологическата градина в Прага е разположена на зелен хълм и животните обитават просторни зелени, естествени терени. Има си и лифт, на който Коко и аз се повозихме. Ето снимка оттам:













Трето, Прага е град на много играчки, марионетки, кукли и други важни за едно дете неща - например ретро автомобили:



















Четвърто, Коко така и не се примири с нашия скучен поглед върху града - само се дивим на сгради, катедрали, галерии и разни супер скучни неща. Той изразяваше протеста си като заспиваше пред всяка по-значителна архитектурна забележителност или си намираше нещо друго, по-интересно за гледане:



Все пак, в редки случаи, Коко изразяваше спонтанно възхищение от някои произведения на изкуството - например това бронзово агънце скрило се зад някакъв светец .

Karlovy Vary Karlsbad Carlsbad Карлови вари

Градът на водата с изпепеляващ ефект. "Водата" тук изригва от гейзери или блика от по-кротки извори, но независимо от източника корозира всичко по пътя си. Ако материалът не подлежи на корозия, той бива покрит с наслагвания от сяра, мед, желязо и др. вещества и комплексни киселинни съединения (не съм сигурен че това словосъчетание има някакъв химически смисъл). Тази "вода" е впрегната в служба на човека. Предполагам, че лекува всичко, което те боли, а за другите ти болести градът предлага карловарска бехеровка. Последната е доста горчива, сладка и силно алкохолна и докато лекува специфични заболявания предизвиква истинска нирвана. Страничният ефект е изключително драматичен махмурлук. Ето какъв град е изникнал заради тези различни видове течности:











Praga: Commedia dell'Arte

Използвам италиански език за заглавието, защото в тази част искам да представя Прага на архитектурните прелести, а те, макар и тясно свързани с влиянието на Австрия и Германия, са предимно дело на италиански архитекти. Едва ли има друга столица в Европа с така концентрирани на едно място архитектурни бижута от всякакви стилове и епохи. Ето малка представителна извадка:




четвъртък, 4 септември 2008 г.

PRAG: DAS SCHWARZ THEATER

Започвам описанието на Прага, така, както я видях през 2008 г., с нейните мрачни гледки. Използвам немски език, за да отбележа това, че чехите до края на ІІ световна война са имали за втори официален език немския, Франц Кафка е писал на него и не се е казвал Франтишек Кафка. Но след края на войната чехите са избили като кучета близо 20 000 германски жени и деца, просто защото са германци, като за целта са използвали концентрационните лагери, току що изпразнени от техните еврейски обитатели. За повечето българи на наша възраст Прага е символ на нежната революция и на националния срам, че български войски са участвали във възстановяването на "правилния" политически режим в Чехословакия. Според мен българите трябва да знаят и това, че чехите са правили както нежни, така и фашистки революции в страната си. Като изключим това, черна Прага е изключително красива. Леко тревожи амбицията на местните власти да изсветлят почернелите от времето статуи на светците на Карловия мост - така ще се слеят с фона и ще загубят автентичния си черен блясък.




петък, 22 август 2008 г.

Рожден ден на Ваня в село Баня

Бяхме на рожден ден на Ваня в с. Баня :)

Това е Ваня с нашия подарък -
пухкаво оранжево одеалце :)


Като снимах тези кадри с Динко, му казах, че ще направя специално заради него нова рубрика "Wellness and Spa", а той гордо заяви от средата на басейна:
"По-скоро " Whaleness and Spa" ":))


А от тези снимки се вижда колко сме доволни от пребиваването си в с.Баня и
най-вече колко хубаво си изкарахме на рождения ден на Ваня!

понеделник, 21 юли 2008 г.

Балчик на 19 юли 2008

Същият прозорец, от който се чуваше преди няколко години така смешното за нас изречение "Дю ля минаре" сега е част от новия ресторант "Гостната на кралицата". Много хубав ресторант, където собственичката ви очаква с филе от калкан и нова реколта хубаво червено вино от регион Търговище.

Цъфнала мимоза - символът на Балчик по това време на годината.






Розите, които те приканват да ги помиришеш и веднага започва да ти звучи Astrud Gilberto: "La la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came along
La la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came along ..."
Oпределено песен, която звучи около нас в Балчик и всичко е слънце и рози и животът ни е карнавал от песни!

Другото море - от цветовете в градините...






Бризът, който можеш да си спомниш по всяко време, само като погледнеш снимките...



Смокините, които надничат в стаите на кралицата...






Плетените чадъри...




Незабравимата гледка от терасите...








Кактусите бяха в истински разцвет...




Хладните местенца под клоните на вековните дървета...






За първи път влязохме като посетители, а не като почиващи и през цялото време се чувствахме хем много щастливи че си виждаме всичко, което ни е толкова близко, хем много нещастни, че сме там за толкова малко време...Все едно след дълго отсъствие да се върнеш у дома - всичко ти е мило и познато, но чувстваш с кървящо сърце, че нищо вече не е така, както е било.
Въпреки всичко красотата я има там навсякъде. Духът го има навсякъде. Няма такова друго място...
Дано да успеем другата година да отидем за по-дълго време...