Започвам описанието на Прага, така, както я видях през 2008 г., с нейните мрачни гледки. Използвам немски език, за да отбележа това, че чехите до края на ІІ световна война са имали за втори официален език немския, Франц Кафка е писал на него и не се е казвал Франтишек Кафка. Но след края на войната чехите са избили като кучета близо 20 000 германски жени и деца, просто защото са германци, като за целта са използвали концентрационните лагери, току що изпразнени от техните еврейски обитатели. За повечето българи на наша възраст Прага е символ на нежната революция и на националния срам, че български войски са участвали във възстановяването на "правилния" политически режим в Чехословакия. Според мен българите трябва да знаят и това, че чехите са правили както нежни, така и фашистки революции в страната си. Като изключим това, черна Прага е изключително красива. Леко тревожи амбицията на местните власти да изсветлят почернелите от времето статуи на светците на Карловия мост - така ще се слеят с фона и ще загубят автентичния си черен блясък.
четвъртък, 4 септември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар