Home is in the June edition of....

В блога не е писано от много време, но няма как да останем безучастни към факта, че тези дни от всяка будка за вестници и списания от корицата на списание "Идеален дом" ни гледа нашата кухня (с колекцията ни от алуминиеви бутилки DANZKA, пълни с домашно вино за готвене и две фотогенични зелки, достигнали Холивудска популярност часове преди да бъдат трансформирани в ястие).

Усещането домът ти да придобие поулярност е неописуемо, а още по-приятно е да си свидетел на процеса на изготвяне на публикация в такова списание. В един момент апартаментът се изпълни с професионална техника за студийно осветление и с професионалисти - човекът на словото Руми, окото на екипа Нора и второто око - асистент-фотографа Александър.

Благодарности на чудесния екип на Идеален дом за приятното време, което изкарахме вкъщи и за публикацията, която ни радва с хубавия текст и качествените снимки.
















Популярността опиянява. Ето снимка на нашия пиян апартамент:

Великденско

Всичко днес направихме по най-ортодоксален начин - денят започна с боядисването на яйцата, половината от които се спукаха при варенето. Не допуснах спуканите яйца да се третират като фира и ги погълнах в процеса на боядисване без видими последствия за здравето ми.

На пълен стомах с Коко се отдадохме на мъжки занимания - преглед на новите автомобили от салона в Женева - Тойота Тундра, Сцион Хука, МакЛарън, Ламборгини. Другите не предизвикаха голям възторг.

Последва най-драматичната и продължителна част от Великденските приготовления - козуначените кифлички. Като забравим за първите 12 изключително несполучливи кифлички, Светла (с елементи на помощ от моя страна) сътвори 60 вкусни, меки, ягодово-орехови въглехидратни бомби, достойни за Музея на haute couture гастрономията.

Коко нямаше търпение кифличките да станат, често проверяваше как върви процеса и даваше препоръки за подобрение и ускоряване.

И както каза днес Петър Волгин в Дим над водата по Хоризонт - празник е и всеки българин празнува като яде и пие по много и веднага след това бърза да седне зад волана. Ние родните традиции само в частта с многото храна, сега Светла приспива Коко, а аз чакам Христос да възкръсне.

Дървото - последна част

Всички дейности по проекта "Дървото в шоколадовата стая" приключиха успешно, а резултатът е това:

Дървото - втора част

Работата по дървото вече е наполовина свършена.
Първоначално нещата изглеждаха зле:

Продължителната работа с хелметексово лепило също ни се отрази зле и на главите, и на ръцете.

Но накрая всичко се оправи, хареса ни. Ето как изглежда проснато на килима в читалнята (толкова ни хареса, че се размечтахме някой магазин да предлага на достъпни цени такъв килим) минути преди да бъде залепено на стената в шоколадовата стая:

Дървото - първа част

Вкъщи протичат бурни творчески процеси, чиито резултат за сега представлява един изрязан във формата на дърво брезент с размери 250 на 210 см.

Впоследствие това брезентово дърво ще послужи за основа, върху която ще се зашие изрязано в същата форма дамасково дърво. В простанството между двете ще се сътвори дървесно лико от вата и кабели, захранващи странните плодове-лампи на дървото. И всичко това ще залепне върху стената в тъмната стая. Подозирам, че днес и утре творческия процес ще прерасне в творческа истерия, защото след рязането ще последва изпълнението на нещата, описани по-горе, включващи зашиване на двете дървета. Как ще стане това, предвид сложните извивки на клоните, ще се установи съвсем скоро. Във всеки случай връщане назад няма - не може символа на блога да е дърво, а вкъщи да си нямаме подобно.