неделя, 14 юни 2009 г.

Home is in the June edition of....























В блога не е писано от много време, но няма как да останем безучастни към факта, че тези дни от всяка будка за вестници и списания от корицата на списание "Идеален дом" ни гледа нашата кухня (с колекцията ни от алуминиеви бутилки DANZKA, пълни с домашно вино за готвене и две фотогенични зелки, достигнали Холивудска популярност часове преди да бъдат трансформирани в ястие).

Усещането домът ти да придобие поулярност е неописуемо, а още по-приятно е да си свидетел на процеса на изготвяне на публикация в такова списание. В един момент апартаментът се изпълни с професионална техника за студийно осветление и с професионалисти - човекът на словото Руми, окото на екипа Нора и второто око - асистент-фотографа Александър.













































Благодарности на чудесния екип на Идеален дом за приятното време, което изкарахме вкъщи и за публикацията, която ни радва с хубавия текст и качествените снимки.
















Популярността опиянява. Ето снимка на нашия пиян апартамент:





четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Праксима парада Валенсия!

Валенсия е третият по големина град в Испания и столица на едноименния регион. Населението на града: 800 хил. валенсианци, които си имат собствено наречие. В града се признават два езика - валенсиански и испански, на тези езици е изписана цялата животоспасяваща информация, така че рядко разбираш посланията. Регионът е най-големият производител на портокали и мандарини на Пиренеите.

Тук годишно 300 дни са слънчеви, но ние хванахме два дни с дъждовни сутрини.

Валенсия промени много наши представи. Първата е за хаотичността на южните народи и за малките надежди нещата във Валенсия да бъдат добре организирани. Е, в този град всичко е добре планирано и е организирано така, че да ти спести ненужни усилия. От терминала на летището (по-малък от новия терминал на Софийското летище) по ескалатор или асансьор стигаш до последната станция на метрото, което ни стовари на станция, откъдето можеш да направиш удобна връзка с междуградски автобуси, влакове и градския транспорт. Автобусите си имат разписание, но не гарантираме, че се спазва, защото централната част на града е сравнително компактна и рядко прибягвахме до градския транспорт. Градът е много чист и много се чисти.
Макар че климатът е сух през по-голямата част от годината, Валенсия ни се стори много зелена, може би най-зеленият град, който сме виждали. Коритото на река Турия, наводнила града през 1957 г. и наказана за това от градските власти да не минава повече през града, е превърнато в парк с наситена, почти избождаща очите зеленина. Палми, пинии, портокали, мандарини, туи, чимшири, магнолии, зукуми и всевъзможни цветя покриват дъното на бившата река с ширина 200 метра и дължина 7 километра и половина. Парк, над който през 100 метра минават мостове и всеки се състезава за първенство по оригиналност.


Във Валенсия се промени напълно и представата ни за фикуса - свикнали сме да го виждаме като стайно растение. Този екземпляр не може да се побере в нормално помещение:

Палмите са най-популярното тротоарно дърво, на второ място са мандарините, третото си поделят пиниите, фикусите и китайските рози - целият град е потънал в сенките на първите два вида.



От балконите на къщите стърчат юки, фикуси, декоративни палми, пустинни рози, кактуси, маслини. Обитателите водят война чий балкон е по-зелен.


Тротоарите в голяма част от града са покрити с мрамор, а не с обикновени плочки.



Възрастта на Валенсия е 2100 години. От първите й години има останки, скрити под стъкления покрив на археологическия музей, върху който има вода и всъщност на пръв поглед си мислиш че това е басейн в центъра на един от старите площади на града, докато не различиш движещите се сред руини и древни градски стени човешки фигури под водата.




Градът има 3 ясно обособени архитектурни части.

Едната е кварталът Барио ел Кармен, съхранил настроенията и атмосферата от 15 до 18 век - готика, барок, рококо... Пищност, блокираща очните нерви. Тесни улички, задържащи литрите парфюми, които валенсианците изливат върху себе си.





В тази част църквите са на всеки ъгъл, а разстоянието между срещуположни сгради е не повече от 4 метра.




Осветлението на улиците разбира се идва от пищни железни фенери.



Ако има площад, задължително има фонтан.


Ако площадът е твърде тесен, за да приюти фонтан, поне има красива чешмичка:


Чешмите са в стар стил, но актуализирани със съвременните достижения на техниката - водата се пуска с бутон отстрани.

В този квартал се намират и площадите Пласа де ла Рейна и Пласа де ла Вирген - оставаш без дъх от красотата и уюта им, споменаването на имената им веднага ни подсеща за множеството силно и едновременно говорещи валенсианци, които се струпват на площадите от 8-9 ч. вечерта за да пият, пеят и танцуват докъм 2-3 ч. през нощта. Рано сутрин по мраморното покритие на площадите едва си проправяхме път през гълъбите, заели мястото на валенсиянците след като са се наприказвали добре през нощта.








Втората архитектурна зона на Валенсия е в стил арт нуво и сецесион. В тези стилове са площадът Аюнтамиенто (кметството) и всички улици тръгващи от него. Двамата често давахме на късо от пищните сгради и ослепителната им белота, от палмите и фонтаните, от мрамора, скулптурите, "златото, среброто и скъпоценните камъни", от шарените цветни лехи сред тревата.










В този район се намира и арената за борба с бикове:

Както и централната жп гара:

Не сме сигурни кое настроение ни хареса повече -готико-бароковата топлина на Ел Кармен, или помпозността на Аюнтамиенто. В Аюнтамиенто през деня хората носят деловата си маска, а вечер подпийнали туристи и валенсиански пенсионери залитат и пресичат пешеходните пътеки с маршова стъпка, песен на уста и рози в ръце (диагноза: гранде сангрия? или агуа де валенсиа?!).
Третата архитектурна част принадлежи на далечното бъдеще - 24-25 век. Градът на науката и изкуството, дело на Сантяго Калатрава. Тук вече ми е трудно да описвам, защото ако кажа основните материали на постройките - стъкло, стомана, алуминий и фаянс, едва ли може да се добие точна представа. Формите на постройките също трудно се подават на дефиниции. Единственото, което е еднакво за футуристичната част и за вече описаните исторически части, е грандиозността. В града са поместени сграда за опера и балет, IMAX, Музей на науката и техниката и Океанографския музей. В момента комплексът се разширява със сграда на име Агора, която ще бъде спортна зала, и с 3 засукани като ДНК 40 етажни небостъргача. Ето как изглежда сега :
Валенсия си има и делови център с далеч по стандартна архитектура:

Любимият цвят за дрехи на валенсианците е червен. Като резервен вариант - жълто, зелено и като акцент - черно. По възможност от лъскава материя. Гримът на жените често е тежък. Гласовете им са плътни, косите черни, а носовете в преобладаващата част са тънки и гърбави. Имах усещането, че работата се възприема като голяма пречка за валенсиянците да разкажат всичко, което имат да кажат на приятелите си - 8 часа в офиса е голяма загуба на време, а имаш толкова много да споделиш.... Обикновено говорят за неща, които предизвикват бурни реакции (смях). Пият сангрия, която е прекрасна, а на нас много ни хареса и бирата Сан Мигел - бързо опияняваща, досущ като самата Валенсия.
Валенсия е родното място на най-популярното испанско ястие - Паелята. Божествена е, но само в качеството си на наша кулинарна амбиция, не и тази, която със Свет опитахме в евтино (и скъпо за българските ни джобове) ресторантче близо до Валенсианските хали. А казах ли за най-големия аквариум в Европа (Океанографик), за най-голямата борса за коприна в света (за времето си), за модерното метро, в което женски глас тържествено (почти с патос) съобщава "Праксима парада - Хатива!!!!! Кореспонденсия: линиа уно!!!! (следваща станция Хатива, връзка с линия 1). Толкова тържествено, че накрая очакваш да каже Оле! и да извърти едно фламенко.

Във времето между две станции в метрото звучи испанска китара. Бавните и меланхолични мелодии ни съпроводиха до Праксима парада - Аеропорт!!!!!, където Валенсия за нас приключи, но само привидно. В родния Люлин, след отваряне на куфарите, гледката приличаше по скоро на семейна сцена след пазар в Билла - от куфарите извадихме тиган за паеля, 2 килограма ориз Ла Бомба Каласпера (специално за паеля), 6 пакета с бульони от риба, лангусти, специални заготовки за различни видове паеля, 3 килограма собственоръчно набрани зелени мандарини от улиците и парковете на Валенсия, 3 литъра Сангрия, малко играчки за Коко и около 1 килограм брошури и проби от растителни видове а ла валенсиана.