събота, 26 април 2008 г.

Великденско

Всичко днес направихме по най-ортодоксален начин - денят започна с боядисването на яйцата, половината от които се спукаха при варенето. Не допуснах спуканите яйца да се третират като фира и ги погълнах в процеса на боядисване без видими последствия за здравето ми.


На пълен стомах с Коко се отдадохме на мъжки занимания - преглед на новите автомобили от салона в Женева - Тойота Тундра, Сцион Хука, МакЛарън, Ламборгини. Другите не предизвикаха голям възторг.

Последва най-драматичната и продължителна част от Великденските приготовления - козуначените кифлички. Като забравим за първите 12 изключително несполучливи кифлички, Светла (с елементи на помощ от моя страна) сътвори 60 вкусни, меки, ягодово-орехови въглехидратни бомби, достойни за Музея на haute couture гастрономията.

Коко нямаше търпение кифличките да станат, често проверяваше как върви процеса и даваше препоръки за подобрение и ускоряване.

И както каза днес Петър Волгин в Дим над водата по Хоризонт - празник е и всеки българин празнува като яде и пие по много и веднага след това бърза да седне зад волана. Ние родните традиции само в частта с многото храна, сега Светла приспива Коко, а аз чакам Христос да възкръсне.

петък, 18 април 2008 г.

ДрОгарите на Мечо Пух

Героите от Мечо Пух употребяват забранени вещества:

  • На магарето Ийори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.
  • Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.
  • Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.
  • Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.
  • Кристофър Робин може да разговаря с животните. Халюциногени.
  • Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.
  • Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър.

Third Sixth Machine Gun


Machine Gun I saw a savior A savior come my way I thought I'd see it In the cold light of day But now I realize that I'm Only for me If only I could see Return myself to me And recognize the poison in my heart There is no other place No one else I face The remedy will agree with how I feel Here in my reflecting What more can I say For I am guilty For the voice that I obey Too scared to sacrifice a choice Chosen for me If only I could see Return myself to me And recognize the poison in my heart There is no other place No one else I face The remedy to agree with how I feel

Third Fifth Hunter


Hunter No one said We'd even known each other And new evidence Is what we require In this world I stand on the edge of a broken skyAnd I'm looking down, don't know why And if I should fall, would you hold me? Would you pass me by? Oh, you know I'd ask you for nothing Just to wait for a while So confused My thoughts are taken over Unwanted horizons face me instead Won't let go I stand on the edge of a broken sky And I'm looking down, don't know why And if I should fall, would you hold me? Would you pass me by? Oh, you know I'd ask you for nothing Just to wait for a while

четвъртък, 17 април 2008 г.

Third Fourth We Carry On


We carry on The taste of life I can't describe It's choking up my mind I'm reaching out I can't believe The faith it can't decide On and on I carry on But underneath my mind And on and on I tell myself It's this I can't disguise Oh can't you see Holding on to my heart I bleed The taste of life The pace, the time, I can't survive It's grinding down the view Breaking out Which way to choose A choice I can't renew On and on I carry on But underneath my mind And on and on I tell myself It's this I can't disguise Oh can't you see Holding on to my heart I bleed No place is safe Can't you see the taste of life

Third Third Silence


Silence Tempted in our minds Tormented inside a lie Wounded and afraid Inside my head Falling through changes Did you know when you lost? Did you know when I wanted? Did you know what I lost? Do you know what I wanted? Empty in our hearts Crying out in silence Wandered out of reach Too far to speak Drifting unable Did you know when you lost? Did you know when I wanted? Did you know what I lost? Do you know what I wanted?

Third Second Threads


Очевидно от доста време съм очаквал музика като тази на Portishead в последния им албум Third, защото не мога да спра да го слушам и да го харесвам повече с всеки следващ cd repeat цикъл. Ще отделя специално място в блога на песните, които най-много харесвам и започвам поредицата с Threads: Better if I could find the words to say Whenever I take a choice it turns away I'm worn out tired of my mind I'm worn out thinking of why I'm always so unsure I battle my thoughts I find I can't explain I've traveled so far, but somehow feel the same I'm worn out tired of my mind I'm worn out thinking of why I'm always so unsure I'm always so unsureI'm worn out tired of my mind I'm worn out thinking of why I'm always so unsure I'm always so unsure I am alive when I sleep Why am I not in all that I got? I can't find no one to blame Stand, stand, damned one Damned one Damned one Damned one I am one Damned One Where do I go?

сряда, 16 април 2008 г.

Open Source Music

Днес разбрах, че съществува Open Source Music (еврика!). Можеш да слушаш и да сваляш от тук. Има изпълнители, които поддържат собствени страници, където предлагат цялото си творчество, като канадецът Altus, чиято оферта е качествен ambient. В раздел експериментално аудио може да чуете творбата на Audiobru от колекцията Hard Driving - W2 - аудио колаж от изказвания на Джордж Буш, едно от наслагванията на думи е доста интересно - I need more drugs and alcohol....

вторник, 15 април 2008 г.

Portishead's Third

Мислиш си, че лошото настроение е преминало, или че ще свърши скоро - даваш си конкретни примери, че е закономерно да стане така (след зимата идва пролет, след нощта-ден и др. подобни). А Портисхед скептично гледа отгоре, чуди се на изнасиления ти оптимизъм и ниже една след друга 11 музикално-текстови депресии с етикети Deep Water, Machine Gun, Silence, Plastic, Nylon Smile (и т.н.). Пакетира ги в мастърбокс със сиво-зелен цвят и за да ти подскаже, че грешиш и че нищо не е така, както би трябвало, на този мастърбокс салага печат ТРЕТИ (при положение, че е четвъртия). В Третия депресиите на са толкова маниакални, колкото в предишните три. Запазената марка "нежен глас, мръсен бийт" все още се намира в новия албум, само че настроенията са силно променящи се (от лошо настроение към доста лошо настроение и обратно, което е далеч по-разнообразно от постоянно лошото настроение в предходните издания). Експериментите със звука и психиката тук са по-чести и е напълно нормално да се чувстваш разстрелян в края на албума (всъщност разстрелът идва по средата с картечните откоси на Machine Gun). Приятно слушане звучи неуместно, но любезно.

Парадоксите на Зенон


Колко сме умни и схватливи разбираме докато четем, анализираме, синтезираме и разбираме Парадоксите на Зенон. Умни сме ако сме разбрали, че:
  • Една летяща стрела изобщо не може да полети, или поне този полет не може да бъде описан по логически път; и че
  • Летящата стрела виси неподвижно в пространството без да се движи.

Радост в ноктите на смъртта


Дори и най-засуканите ти предположения за истинските мотиви на японците няма да са изцяло верни, независимо че си ги измъдрил след продължително вглъбяване, дзен медитация, изкаран курс по японски език и прочит на литература от и за страната на изгряващото слънце. Пример е сакурата. Откъде идва това масово опиянение по цъфтящите вишни в Япония? Предполагаш, че това е проявление на вродения им усет за красота и естетика, че се празнува новото начало, пробуждането, възраждането, живота. Не съвсем!

В основата стои изтънченото чувство на тъга, наричано още "моноаваре", превърнало се в лайтмотив на японската поезия и проза, с което се изразява мимолетното хубаво, радостта, заснета миг преди да изчезне, или казано с японска стилистика - радостта в ноктите на смъртта.

Сакурата се празнува в зрелия период на цъфтеж, когато започват да окапват първите венчелистчетата. Хем е пролет и всичко цъфти, хем падащите цветове напомнят за току-що свършилата зима. Хубаво е, но трае твърде кратко. Достатъчно тъжен факт, за да се отбележи от японците с радостен пикник под розовите дръвчета в компанията на най-близките.

Организационно

Бар ГАБА е мястото, където се взимат сложни и важни решения, чертаят се схеми и варианти, определя се дневния ред на обществото (ние и приятели). За колективното посещение в Истанбул (веднага след Великден) обществото мисли и обмисля от месец, даже бяха организирани две срещи за взимане на окончателни решения и предприемане на конкретни действия, но първaтa се провали поради липса на кворум, а на втората се събраха парите за автобусни билети. По време на въпросната втора среща (вчера) се направи преглед на възможностите за нощувки и след установяване на факта, че може да си направим резервация, настъпи почти масово разочарование от твърде лесно изпълнимата задача. Взе се решение (с обикновено мнозинство) резервация да не се прави по принцип, но след кратки дебати принципното решение се преоформи като временно. Необходими са допълнителни консултации с коалиционните партньори и свикване на допълнителна среща, на която да се вземе окончателно решение - ще спим ли в хостел близо до Султанахмет, или да тръгваме със спалните чували тип мумия и да спим където и както дойде.

понеделник, 14 април 2008 г.

Дървото - последна част

Всички дейности по проекта "Дървото в шоколадовата стая" приключиха успешно, а резултатът е това:

събота, 12 април 2008 г.

Дървото - втора част

Работата по дървото вече е наполовина свършена.
Първоначално нещата изглеждаха зле:

Продължителната работа с хелметексово лепило също ни се отрази зле и на главите, и на ръцете.


Но накрая всичко се оправи, хареса ни. Ето как изглежда проснато на килима в читалнята (толкова ни хареса, че се размечтахме някой магазин да предлага на достъпни цени такъв килим) минути преди да бъде залепено на стената в шоколадовата стая:

петък, 11 април 2008 г.

Отекристична Кваристиция

Как ще звучи музиката след 50 години? Какви клипове на какви песни ще се въртят по MTV когато сме на преклонна възраст? И какви ще са топ поп песните в класациите тогава? На тези въпроси британското дуо Autechre са дали изчерпателен отговор още преди 15 години. А тази година те определиха звученето на музиката след 100 години. На националния ни празник, Autechre взеха, че издадоха нов албум, загадъчно кръстен Quaristice. Зарадва ме с цели 3 парчета от общо 20, които са слушаеми и се доближават до старото звучене на групата отпреди 14 години (албума Amber, например). Но дори и в тези парчета, които звучат неслушаеми в първите 5-10 секунди, има значителна доза милост и пощада от авторите - конструкциите са по-спокойни, по-рехави, така че да позволят на слушателя да зацепи каква е добре скритата мелодия и, разбира се, веднага след това да зацикли. Слушаемите песни са първа, предпоследна и Rale, или иначе казано Altibzz, Notwo и единадесетата.

Много стилна опаковка има лимитраната едиция на кваристиция, ето я, направо е шедьовър на минимализма:


Освен това, въпросното издание с метална кутия съдържа втори диск с версии на 11 песни от първия - ако разгадаеш, свикнеш или ти омръзнат оригиналите, може да се освежиш с някоя и друга версия. Altibzz може да се чуе тук, Rale - тук, а Notwo ще я чуете, ако имате албума. А трябва непременно да го проимате, ако сте Autechrists, разбира се.

Чудото ATV


Аз и Светла още не можем да се отскубнем от адреналинените ни спомени за китайското ATV на име CFMOTO (накратко Китаеца), което смело и без подготовка управлявахме по склонвете на Рила. Случи се миналия уикенд в село Годлево, до Разлог, в компанията на Ваня, Адриана и още няколко начинаещи екстремисти. Вирвам нос като си припомня колко дръзко и на моменти неразумно форсирахме Китаеца и хвърчахме по козите пътеки, без това да доведе до затъване в еднометровите преспи, половинметровите локви-езерца или до премятане и обръщане в бездните, дебнещи отвсякъде. Пръскам се от гордост и за екипировката ни от найлонови чували за отпадъци, която измайсторихме собственоръчно - напук на мрачните прогнози на експертите по ATV екстремизъм, че екипите ни няма да свършат работа, те не само че не позволиха и капка кал да достигне дрехите ни, особено белите джинси на Светла, но и запазиха своята цялост (с дребни изключения).
Горе: Ваня и Ани - щастливи атевейки.
Долу: Тежката пътна обстановка не ни сломи.

СПА за деца

Коко е на едноседмична почивка в Хисар заедно с баба Пепи и дядо Николай. За Коко най-хубавото нещо там (открито още при пристигането в града) са едни големи стълби, които той преодолява в двете посоки. Още на втория ден е реализирал запознанство с две момиченца (на 3 и 5 години), които много често искали да излезе на терасата да си разговарят и курортния комплекс се огласял от викове "Николаааа, Николаааа, излез Николааааа". За самотни занимания Коко си има и цяла торба с колички от The Cars плюс ATV-то на Джак - с тях може да релаксира след уморителните изкачвания и слизания и безгрижните игри. Искаме и ние там.

Дървото - първа част

Вкъщи протичат бурни творчески процеси, чиито резултат за сега представлява един изрязан във формата на дърво брезент с размери 250 на 210 см.

Впоследствие това брезентово дърво ще послужи за основа, върху която ще се зашие изрязано в същата форма дамасково дърво. В простанството между двете ще се сътвори дървесно лико от вата и кабели, захранващи странните плодове-лампи на дървото. И всичко това ще залепне върху стената в тъмната стая. Подозирам, че днес и утре творческия процес ще прерасне в творческа истерия, защото след рязането ще последва изпълнението на нещата, описани по-горе, включващи зашиване на двете дървета. Как ще стане това, предвид сложните извивки на клоните, ще се установи съвсем скоро. Във всеки случай връщане назад няма - не може символа на блога да е дърво, а вкъщи да си нямаме подобно.

четвъртък, 10 април 2008 г.

Адресът на Alien

Ако случайно не сте научили, адресът на Alien е в Париж и води към помещение на партерен етаж, преобразувано в салон, където отмаря аметистовото тяло на пришълеца. За създаването на ароматния Alien във вид и форма, годни за условията на планетата Земя, са били необходими три години, поне толкова време е похабил Thierry Mugler. Покоите на извънземното са с изчистени форми, цветът е не-цвят - бяло, което е навсякъде. За доброто финансово здраве на извънземното се грижат дамите и техните кавалери, готови да вложат значителни суми за 15, 30 или 65 милилитра от неговия серум за извънземност. А за доброто настроение на пришълеца в неговия дом се грижат човеци, има си и слуги, облечени в бяло. Ето:














Самият пришълец обича да колекционира разни неща, да ги поставя в брандирани правоъгълни подноси и да ги съзерцава:

Том Форд рекламира



Прасковен електропънк



Женска агресия в розово и цикламено с произход Канада, тържество на тестостерона, любопитна демонстрация на окосмителен процес в интимните области и мишниците, секс с каквото попадне на пътя, накратко Peaches в клипа към песента Set it off. За да изгледаш клипа, трябва да се регистрираш в Youtube (така гарантираш, че си на възраст, в която можеш да гледаш жена с розови гащи, която пее лоши неща).

god or dog

Едно парче отпреди 20-30 години (когато пънка беше млад и не умираше):

I wanna be your dog (the Stooges)

So messed up I want you here
In my room I want you here
Now we're gonna be face-to-face
And I'll lay right down in my favorite place
And now I wanna be your dog
Now I wanna be your dog
Now I wanna be your dog
Now I'm ready to close my eyes
And now I'm ready to close my mind
And now I'm ready to feel your hand
And lose my heart on the burning sands
And now I wanna be your dog
And now I wanna be your dog
Now I wanna be your dog