Portishead's Third

Мислиш си, че лошото настроение е преминало, или че ще свърши скоро - даваш си конкретни примери, че е закономерно да стане така (след зимата идва пролет, след нощта-ден и др. подобни). А Портисхед скептично гледа отгоре, чуди се на изнасиления ти оптимизъм и ниже една след друга 11 музикално-текстови депресии с етикети Deep Water, Machine Gun, Silence, Plastic, Nylon Smile (и т.н.). Пакетира ги в мастърбокс със сиво-зелен цвят и за да ти подскаже, че грешиш и че нищо не е така, както би трябвало, на този мастърбокс салага печат ТРЕТИ (при положение, че е четвъртия). В Третия депресиите на са толкова маниакални, колкото в предишните три. Запазената марка "нежен глас, мръсен бийт" все още се намира в новия албум, само че настроенията са силно променящи се (от лошо настроение към доста лошо настроение и обратно, което е далеч по-разнообразно от постоянно лошото настроение в предходните издания). Експериментите със звука и психиката тук са по-чести и е напълно нормално да се чувстваш разстрелян в края на албума (всъщност разстрелът идва по средата с картечните откоси на Machine Gun). Приятно слушане звучи неуместно, но любезно.