Дори и най-засуканите ти предположения за истинските мотиви на японците няма да са изцяло верни, независимо че си ги измъдрил след продължително вглъбяване, дзен медитация, изкаран курс по японски език и прочит на литература от и за страната на изгряващото слънце. Пример е сакурата. Откъде идва това масово опиянение по цъфтящите вишни в Япония? Предполагаш, че това е проявление на вродения им усет за красота и естетика, че се празнува новото начало, пробуждането, възраждането, живота. Не съвсем!
В основата стои изтънченото чувство на тъга, наричано още "моноаваре", превърнало се в лайтмотив на японската поезия и проза, с което се изразява мимолетното хубаво, радостта, заснета миг преди да изчезне, или казано с японска стилистика - радостта в ноктите на смъртта.
Сакурата се празнува в зрелия период на цъфтеж, когато започват да окапват първите венчелистчетата. Хем е пролет и всичко цъфти, хем падащите цветове напомнят за току-що свършилата зима. Хубаво е, но трае твърде кратко. Достатъчно тъжен факт, за да се отбележи от японците с радостен пикник под розовите дръвчета в компанията на най-близките.
Сакурата се празнува в зрелия период на цъфтеж, когато започват да окапват първите венчелистчетата. Хем е пролет и всичко цъфти, хем падащите цветове напомнят за току-що свършилата зима. Хубаво е, но трае твърде кратко. Достатъчно тъжен факт, за да се отбележи от японците с радостен пикник под розовите дръвчета в компанията на най-близките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар