Забавен дизайн

Днес имах малко време да "пообиколя" из дизайнерските сайтове за нещо интересно. Веднага си намерих :)

Това е фигура от кухненски прибори. И още интересни неща тук: http://www.designboom.com/weblog/index.php











Много интересна и оригинална гарафа и още много интересни и оригинални неща тук: http://www.yankodesign.com/






Лампа от надути с въздух гумени ръкавици - защо не :) и още много интересни неща тук: http://mocoloco.com/

Балчик на 19 юли 2008

Същият прозорец, от който се чуваше преди няколко години така смешното за нас изречение "Дю ля минаре" сега е част от новия ресторант "Гостната на кралицата". Много хубав ресторант, където собственичката ви очаква с филе от калкан и нова реколта хубаво червено вино от регион Търговище.

Цъфнала мимоза - символът на Балчик по това време на годината.






Розите, които те приканват да ги помиришеш и веднага започва да ти звучи Astrud Gilberto: "La la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came along
La la la- la La la la la- la la la La la la la- la la la La la la la- la la la Tristeza The big sadness the heart feels Let it leave mine forever Let my lips sing again From this day on my days are days of sun and roses My life's a carnival of song From this day on my dear the door to sorrow closes This day when you came along ..."
Oпределено песен, която звучи около нас в Балчик и всичко е слънце и рози и животът ни е карнавал от песни!

Другото море - от цветовете в градините...






Бризът, който можеш да си спомниш по всяко време, само като погледнеш снимките...



Смокините, които надничат в стаите на кралицата...






Плетените чадъри...




Незабравимата гледка от терасите...








Кактусите бяха в истински разцвет...




Хладните местенца под клоните на вековните дървета...

За първи път влязохме като посетители, а не като почиващи и през цялото време се чувствахме хем много щастливи че си виждаме всичко, което ни е толкова близко, хем много нещастни, че сме там за толкова малко време...Все едно след дълго отсъствие да се върнеш у дома - всичко ти е мило и познато, но чувстваш с кървящо сърце, че нищо вече не е така, както е било.

Въпреки всичко красотата я има там навсякъде. Духът го има навсякъде. Няма такова друго място...

Дано да успеем другата година да отидем за по-дълго време...

Mzeperix

Днес работният ден започна не с друго, а с обаждане от баба Пепи, която изпаднала в паника от "модернизмите" в нашия дом, не можеше да разбере как се вдигат външните щори! Наложи се подробно обяснение по телефона, което свърши със зов за помощ към съседите, които да помогнат в създалата се трудна ситуация.

Последва разговор между мен и Пламен какво ли ще се случи, ако живот и здраве ние доживеем до пенсия и на какви ли "модернизми" ще сме свидетели...След което се сетихме за филмчето "Семейство Мейзга" и за Mzeperix. Решихме, че в далечно бъдеще аз ще давам по традиция объркващи команди и вместо роботът да включи фурната, ще започне например да боядисва :))) Така, или иначе, много се вдъхновихме от спомените по семейство Мейзга и си сложихме и двамата подходящи снимки в Skype! Поздравяваме сърдечно всички почитатели на това вечно филмче!

Ой, бомба...

Взех тази снимка от сайта на в-к "Капитал". Честно казано не знам кой е успял толкова бързо да запамети това безумно начало на иначе спокойната юлска утрин на 03.07.2008 г. ( явно от стрес тук бях написала "юнска утрин на 03.07.2007 г.", но Милен ме поправи, с което влезе успешно в списъка на цитираните имена в блога ;) ....)
Говорихме си след това с Пламен, че по-добре май да не пишем какво сме преживяли, най-малкото за да не си го припомняме всеки път като влизаме за нещо тук...Това обяснява и факта, че едва днес пиша за това. Но все пак според мен трябва да се знае, че и такова нещо ни се е случило. И все пак (пак според мен) трябва човек да казва какво не може да понася в тази държава, независимо, че на никой не му пука и независимо, че въпреки това дали си казваме или не, пак оставаме тук и продължаваме да се надяваме и да работим, за да се променят нещата. Е, аз такива неща не мога да ги понеса! И не искам да се съгласявам да живея в такава държава! И не искам да се съгласявам, че някой по най-мижитурския начин стои над теб и съдбата ти е кукла на конци в ръцете му. А тя съдбата винаги е като кукла на конци. Може би кукла с името Фортуна. Но някак си както всичко останало в България, името на куклата по тези географски ширини е друго - на пръв поглед съвсем малко променено, но носещо съвсем друг смисъл и обясняващо всекидневните изненади, които ни съпътстват. Бългаската кукла на съдбата може би се казва Фъртуна. А това обяснява много неща от нашето ежедневие...